Братята

Гришам Джон

— Не се готви да се жени за някоя глупачка, надявам се?

— Не. Среща се с няколко жени, но нищо сериозно.

— Секс със стажантки?

— Не. Чист е.

Повтаряха разговор, който бяха водили многократно. Още веднъж нямаше да навреди.

— Някакви тъмни финансови сделки от предишен живот?

— Това е неговият живот, Теди. Няма нищо.

— Алкохол, наркотици, медикаменти, хазарт по интернет?

— Не, сър. Той е чист, трезвен, хетеросексуален, умен и наистина забележителен.

— Хайде да говорим

с него.

* * *

Арън Лейк отново бе отведен до стаята дълбоко в недрата на Лангли. Сега трима хубави младежи го пазеха, сякаш на всеки ъгъл ги дебнеха опасности. Конгресменът вървеше дори по-бързо от първия път, вдигнал глава и изправил гръб. Сякаш растеше с всеки изминал час.

Отново поздрави Теди и стисна мазолестата му ръка, а след това последва покритата с одеяло инвалидна количка към бункера. Седна от другата страна на масата. Размениха си любезности. Йорк ги наблюдаваше от една стая в дъното на коридора, където три свързани със скрити камери монитора предаваха всяка дума, всяко движение. До Йорк седяха двама мъже, чиято работа бе да следят чрез записите начина, по който хората говорят, дишат и движат ръцете, очите, главите и краката си, и от това да преценят истинността на думите им.

— Спахте ли добре снощи?

— Всъщност да — излъга Лейк.

— Добре. Доколкото разбирам, вие сте съгласен да приемете сделката.

— Сделка ли? Не знаех, че говорим за сделка.

— Да, мистър Лейк, точно за това става въпрос. Ние ви обещаваме да бъдете избран, а вие обещавате да удвоите военните разходи и да се подготвите за руснаците.

— В такъв случай сделката е сключена.

— Чудесно, мистър Лейк. Много съм доволен. От вас ще излезе страхотен кандидат и чудесен президент.

Думите звъняха в ушите на Лейк. Все още не можеше да повярва. Президент Лейк. Президент Арън Лейк. Беше стоял буден до пет сутринта, като се опитваше да повярва, че му предлагат Белия дом. Изглеждаше толкова лесно.

Колкото и да се опитваше, не можеше да пренебрегне очевидните плюсове. Удоволствията на властта. Овалният кабинет. Всички онези самолети и хеликоптери. Да обикаля света. Сто помощници на негово разположение, във всеки един момент. Официални вечери с най-могъщите хора в света. И преди всичко място в историята.

Да, сделката си я биваше.

— Да обсъдим самата кампания — каза Теди. — Мисля, че трябва да обявите кандидатурата си два дена след първичните избори в Ню Хампшър. Нека прахът да се послегне. Оставете победителите да получат своите петнайсет минути слава, а изгубилите да похвърлят по тях още кал. После излезте на сцената.

— Това е доста скоро.

— Нямаме много време. Спираме да обръщаме внимание на Ню Хампшър и се подготвяме за Аризона и Мичиган на двайсет и втори февруари. Задължително трябва да спечелите в тези два щата. Когато това стане, ще се утвърдите като сериозен кандидат

и ще сте готов за кампанията през март.

— Мислех да обявя кандидатурата си първо у дома, например във Финикс.

— В Мичиган е по-добре. По-голям щат, изпраща за Конгреса петдесет и осем делегати, в сравнение с двайсет и четирите на Аризона. От вас се очаква да спечелите в своя щат. Ако победите в Мичиган в същия ден, значи сте сериозен кандидат. Обявете кандидатурата си първо в Мичиган, а няколко часа по-късно и в своя район.

— Отлична идея.

— Във Флинт има завод за хеликоптери „Трилинг“. Те имат голям хангар и четири хиляди работници. Мога да поприказвам с директора.

— Убедете го — каза Лейк, макар да бе сигурен, че Теди вече е разговарял с шефа.

— Можете ли да започнете да снимате предизборни клипове вдругиден?

— Каквото кажете — рече Лейк, като мислено се отпусна на дясната седалка. Беше станало ясно кой ще кара колата.

— С ваше позволение ще наемем външна консултантска група, от чието име да се снимат клиповете. Ние обаче имаме по-добри хора тук и те няма да ви струват нищо. Не че парите ще бъдат проблем.

— Мисля, че сто милиона ще покрият всичко.

— Би трябвало. Във всеки случай ще започнем работата по клиповете още днес. Надявам се да ги харесате. Ще бъдат мрачни, ще всяват страх и ужас — ще става дума за плачевното състояние на армията ни, за всевъзможните заплахи от чужбина. Ще изплашим хората до смърт. После ще вмъкнем името и лицето ви и няколко думи и за нула време ще станете най-известният политик в страната.

— Славата няма да спечели изборите.

— Славата не, но парите ще ги спечелят. Те ще осигурят телевизионно време и социологически проучвания, а това е достатъчно.

— Ще ми се да мисля, че най-важното е посланието.

— Разбира се, мистър Лейк. Нашето послание е далеч по-важно от данъчните облекчения, осигуряването на работа за представителите на всички раси, абортите, доверието, семейните ценности и всички подобни глупости, на които сме се наслушали. Нашето послание е въпрос на живот или смърт. То ще промени света и ще запази богатството ни. Единствено това интересува хората.

Лейк кимна в знак на съгласие. Американските гласоподаватели биха избрали всеки, който им обещае да защитава икономиката и да пази мира.

— Имам човек, който да води кампанията — каза той. Време беше и сам да предложи нещо.

— Кой?

— Майк Скиара, началникът на предизборния ми щаб. Той е най-близкият ми съветник и аз му имам пълно доверие.

— Има ли опит на национално ниво? — попита Теди, макар да знаеше, че няма.

— Не, но е много способен.

— Добре. Това е вашата кампания.

Лейк се усмихна и кимна. Радваше се да чуе това. Беше започнал да се чуди.

— Някакви предложения за вицепрезидент? — попита Теди.