Играта

де ла Моте Андерш

Джедайската принцеса или Пътеводителя на шибания галактически стопаджия?

Инстинктите му казваха да заложи на мацката, но от друга страна, отчасти вината да се забърка в тази каша, беше именно на мацка. MILF [152]– ът Миа от Мерща, тя също носеше отговорност. Нейна беше вината, че се возеше в онзи проклет влак, когато намери телефона. Така че избра библията на нърдовете.

Въведе данните, натисна enter и затаи дъх.

Пясъчният часовник се завъртя два пъти.

152

MILF, съкратено

от mother I ’d like to fuck, вулгарен жаргонен израз, който се използва за привлекателни майки. — Б.пр.

И Алиса изведнъж се завърна в Страната на чудесата…

* * *

В мига преда да заспи — точно когато сивата мъгла премина в черно, ново чувство обзе Ребека. Че Хенке по някакъв начин се нуждае от помощта и, че е в опасност и че само тя може да го спаси.

Ако можеше да остане будна само още малко, щеше да разбере повече, шептеше глас в главата и. Спасението беше само на няколко секунди, обещаваше друг.

И тя наистина опита да се съпротивлява. Бореше се с клепачите си, опита да стане от леглото. Но крайниците и не искаха да се подчинят. Химическата завеса в главата и падна неумолимо и заглуши всички гласове. Скоро спеше дълбоко.

Така и не чу как телефонът звъни.

* * *

Левият монитор показваше интерактивна карта на света. Всички държави бяха отбелязани с един от четири различни цвята и му трябваха само няколко секунди, за да разбере какво означават. Повече от половината страни бяха сиви и според легендата в единия ъгъл това означаваше, че там няма активност. Около една четвърт бяха маркирани в зелено, което очевидно показваше, че протича вербуване.

Почти всички останали страни, всъщност само с две изключения, бяха в жълто. Там Играта течеше с пълна сила, ако се вярваше на картата, а HP нямаше никакви проблеми с това.

Но най-интересни бяха маркираните в червено страни — за момента само две. Червено означаваше End Game. Едната беше САЩ, а другата, surprise surprise, Швеция. Неговият End Game, или поне този, който трябваше да бъде негов…

Той придвижи курсора към Скандинавия, който веднага се промени в ръчичка. Цъкна два пъти на Старата Сведала [153] и после…

Другият монитор внезапно се съживи и го стресна.

На него имаше списък, класиране, което напомняше на това, което бе видял на телефона си. Но дизайнът беше различен, по-професионален. По-малко мигащи светлини, по-трезв и down to business.

153

Шеговито наименование на Швеция. — Б.пр.

Освен това съдържаше само пет играчи. Номер едно се оказа стар познат…

Добрият стар петдесет и осми все още беше на върха и вече беше събрал дванайсет хиляди точки, с почти две хиляди повече от пичовете след него. HP не можа да не погледне профила му. Кой беше този и какви подвизи беше извършил, за да стане number one?

Може би дори се бяха срещали?

Но когато отвори снимките, HP съвсем се изненада. Мъжът изглеждаше съвсем обикновен, някъде на неговата възраст. Имаше малка козя брада, намек за двойна брадичка, а линията на косата му неумолимо се придвижваше на север.

Това ли беше снимката на един шампион, Мг king-of-the-hill-A-number-one? Пичът изглеждаше като кой да е, обикновен, скапан Nobody! На всичкото отгоре се казваше Хаселквист.

Хаселквист, с QV [154] — същински Боксер

Робърт [155] … Липсваха му само ментовозелени „Крокс“ [156] и каса народна бира.

Какво разочарование!

HP поклати глава, докато разглеждаше профила на петдесет и осми. Апартамент в „Хорнстул“, обикновен МакГърч в компютърна фирма, обича онлайн покер и посещава казино „Космопол“ и различни игрални клубове.

154

Рядко срещано фамилно име; на шведски „квист“ може да се изпише по три начина — qvist, quist и kvist, като първите два са по-остарели като употреба. — Б.пр.

155

Популярен герой от реклама на „Боксер“, най-голямата платена дигитална телевизия в Швеция и Дания. — Б.пр.

156

Crocs — американска компания, която произвежда гумено сабо. — Б.пр.

Boooriiing…!

Но малко по-надолу на страницата ставаше значително по-интересно.

Тук имаше малки картинки, връзки към клипчета, общо около двайсет, вероятно сборната колекция на петдесет и осми Хаселквист.

Първата картинка, която се наби в очите му, представляваше виадукт и той се изпълни с лоши предчувствия. Едно двойно кликване по-късно и подозренията му се потвърдиха.

„Есингеледен“, мостовете при „Линдхагенс“. Значи пет-осмицата наистина е бил замесен в номера, който му бяха спретнали, точно както си мислеше!

Но кадрите не съвпадаха съвсем, светлината в клипа беше различна, с по-тъмни тонове. Мостът беше същият, както и гледката към „Транеберг“, Трафикът, сините светлини, полицейските коли, които се задаваха с висока скорост, всичко напомняше на неговия собствен катастрофален сценарии. Но когато кортежът стигна до моста, не се случи нищо. Той видя как колите направиха маневра в последния момент, вероятно защото бяха забелязали фотографа горе. Но после просто профучаха под моста, към кръговото и нататък към града. Когато клипът спря, той видя обяснението.

Според датата филмът бе сниман днес, само преди около час. Защо, по дяволите, бяха изпратили очевидно солиден играч като петдесет и осми, за да заснеме полицейски ескорт, и то на същото място, където друг играч вече беше изпълнил значително по-куражлийско дело?

Той бързо прегледа още няколко клипа и откри, че с два клика може да ги сортира по време.

Преди Lindhagensplan — The Sequel, имаше клип само отпреди ден. Той го отвори. Петдесет и осми стоеше пред магазин, някаква автокъща, както изглеждаше. Съдейки по ъгъла, от който снимаше, камерата трябваше да е била на нивото на гърдите му. Той влезе през вратата, зави наляво и тръгна към щанд, обозначен като работилница.

— Здрасти, Стигсон от Вестерурт — поздрави Хаселквист с qv свежата мацка зад щанда и размаха за секунда малък черен предмет в нейна посока.

— Идвам да взема 1710, трябва вече да е готова — каза петдесет и осми, без да му трепне гласът и получи усмивка в отговор.

Няколко секунди по-късно вече се бе подписал и получил автомобилен ключ, след което тръгна навън към оградения двор, все още с камерата закрепена на рамото.

Оказа се, че 1710 е полицейски бус, от онези фолксвагени, с които ченгетата обичаха да обикалят. Петдесет и осми скочи вътре, запали двигателя и клипът свърши секунди след като той внимателно мина през портата.