Танго
Шрифт:
Пътуването си струваше. Гели заедно с Марси Инглиш, която живееше надолу по шосето, изпълняваха ролята на домакини. Сервираха кафе и бисквити, пунш за децата, които, още щом пристигнеха, припваха към изворчето, за да наблюдават лещанките в него. Според преброяването, направено от Гели, се установи, че двеста петдесет и седем души от различна възрастова, религиозна и видова принадлежност се бяха изредили да обикалят и зяпат.
Няколко мишелова кръжаха наоколо и наблюдаваха по-старите хорица. Карлайл, като човек с повишена чувствителност, дори беше инсталирал временни рампи за инвалидните колички и разни други удобства, така че онези от нас, които бяхме с различни физически недъзи, също да могат да влязат в къщата.
Пристигнаха
Боби Ийкинс каза:
– По дяволите, видял ли си една къща, все едно си видял всичките, така че няма да отида.
Но дойде и се държа наистина кротко и възпитано, докато обикаляше наоколо. Новината за организираното от Карлайл начинание бе стигнала чак до Фолс Сити, на шейсет километра на югоизток, и някои хора дойдоха дори от такова голямо разстояние. Момчетата от агенцията за покупко-продажба на недвижими имоти "По-добрите къщи и градини" се бяха наслушали за проекта и изпратиха местния си представител, Сесил Маклин, да провери как стоят нещата и дали Карлайл случайно не е заинтересуван да продава сега, след като вече бе приключил с ремонта на къщата. Сесил попита Карлайл дали не е построил къщата със спекулативна цел и ако е така, то той имал клиент, който би проявил интерес към имота. Карлайл се усмихна, отвърна отрицателно, благодари и се оттегли, поклащайки глава.
Под ръцете на Карлайл Макмилън порутената барака на Уилистън се беше превърнала в най-страхотното място, което някога съм виждал. Изглеждаше досущ като фино изработен шкаф, само дето ставаше дума за цяла къща, барабар с градината около нея. Особено ме заинтригува подът от груби дъски, който Карлайл бе поставил съвсем наскоро. Материалът трябва да идваше от физкултурния салон на средното училище в Саламандър. Стоях там и си припомнях своя решаващ удар от януари трийсет и четвърта, който изведе отбора на Ливърмор на финалите на щатското първенство.
Следващото нещо, което прикова вниманието ми, беше атриумът в южната част, където можеше да се влезе както от всекидневната, така и от вън. Не беше малък – простираше се по цялата дължина на къщата – и бе широк около три и половина метра. Подът му беше тухлен, стените, както и всички останали стени в къщата – облицовани със секвоя, а покривът бе скосен и представляваше решетка от дървени летви, обрамчващи стъклата. Карлайл бе предвидил снегове, валежи и всичко останало и чрез малките парчета стъкло, поставени под подходящ ъгъл, бе избягнал проблема, който всички в "Дани" предричаха, че ще го споходи.
С помощта на Сузана и Гели, които по онова време вече бяха станали нещо като приятелки, Карлайл бе украсил атриума с висящи растения от всякакъв вид, както и с цветя в саксии и кашпи. Вътре имаше и миниатюрна градина, която раждаше повече зеленчуци, отколкото петима души биха могли да изядат. Каза, че попаднал на тази идея в една книга, която Сузана му заела. Измежду цялата тази зеленина бяха пръснати малки пейки, където човек можеше да поседне и да се любува. Седях зад един фикус, когато видях Апма Хикман да пъха огромен зрял домат в дамската си чанта, след като първо се беше огледала наоколо, за да се увери, че никой няма да я забележи. Аз бях там, но тя не ме видя.
Тъй, човек трябва да е наясно с факта, че повечето нови къщи в района, които не са кой знае колко много, са предимно закупени с намаление от един гараж за каравани във Фолс Сити или пък са от готови бързосглобяеми елементи от компания "Грейт Уест" в същия град. Хората
Разбираемо е в такъв случай колко ги разстройваше фактът, че в цялата къща на Карлайл имаше само две стаи, едната от които беше санитарният възел с душ-кабина, изработена от секвоя, а другата поместваше всичко останало. Ако трябва да опиша мястото с една дума, то тя е "свободно". Или "просторно". До известна степен беше копирал квакерите и повечето от мебелите му, които и без това не бяха кой знае колко много, висяха по стените, когато не се ползваха.
Беше направил прекрасен таван, до който можеше да се стигне по красиво извито стълбище. Въпреки не къщата представляваше една-единствена огромна стая, човек нямаше чувството, че е така, понеже Карлайл я бе разделил на кътове с помощта на растения и етажерки.
Жените възклицаваха и хвалеха кухнята, особено шкафовете, които беше изработил от отпадъци. Приборите за хранене и чиниите му бяха истинска сбирщина, тъй като бяха събирани от разни разпродажби и от панаира за вещи втора употреба, организиран във Фолс Сити. Но Карлайл имаше набито око за тези неща.
Цялата къща сякаш сияеше като полиран златист кехлибар и това усещане се подсилваше от панелите от секвоя, които бе изциклил и монтирал. Всичко светеше, приятно и топло. На човек му идеше да седне и да почете книга или да посегне към петструнното банджо, провесено на стената. За някои от местните обаче къщата си имаше и една отрицателна страна. Това беше малката статуетка на гола жена с дива прическа, поставена на полицата на камината. Статуетката леко разстрои членките на дамското църковно дружество, които не спираха да я обсъждат по време на обратния път към домовете си. По-младите жени обаче имаха различно отношение към дървената си посестрима. След като видеха статуетката, почваха да задават повече въпроси на Карлайл и докато го питаха, все се усмихваха.
В задната част на верандата имаше огромно дървено джакузи, достатъчно да побере няколко души. Момчетата с биноклите се кълняха, че са виждали едновременно Гели и Сузана вътре, а от Карлайл нямало и следа, макар да не били много сигурни, тъй като ъгълът на наблюдение бил малко неудобен. Някои пък твърдяха, не заедно със Сузана и Гели в джакузито били виждали и Марси Инглиш.
От верандата тръгваше покрита с дървени трупи пътека, повдигната на около педя от останалата част от двора. Тя водеше към работилница, три и половина на четири метра, построена в същия стил и цвят като къщата – чак до самия покрив. В тази малка сграда имаше сгъваеми работни пейки, шкафове и закачалки за всичките инструменти на Карлайл. А Карлайл Макмилън имаше много инструменти.
Друго интересно нещо бяха къщичките за прилепи. Представите, които повечето от нас имат за прилепите, са свързани с майките ни, които размахват метли с дълги дръжки из всекидневната през някоя лятна вечер, докато останалите членове на семейството покриват главите си и надават крясъци, сред които се долавят думите "бяс" и "Дракула". Но Карлайл знаеше, че прилепите се хранят с насекоми, а един от начините да запазиш двора си чист от тях, е да си имаш прилепи за съседи. С тази идея той беше инсталирал къщички за прилепи в короните на старите дъбове. Каза, че може да отнеме известно време, докато прилепите се настанят вътре, но и това щяло да стане, щяло да стане.