Танго
Шрифт:
Карлайл поклати отрицателно глава.
– Ами нека ти разкажа малко предистория, в такъв случай. Както знаеш, в продължение на години Лерой наблюдаваше как бизнесът му запада и не спираше да мисли за начини да го посъживи малко. Именно затова наемаше Гейб да свири в събота вечер.
След като прецени, че Гейб му излиза твърде скъпо, стигна до идеята да използва мегафон, за да развлича клиентите си. Каза, че бил видял някакъв комедиант по телевизията да използва такъв подход. Така че често вземаше проклетото чудо и обявяваше на всички, че еди-коя си пица е готова. Дори се опитваше да разказва вицове през него. Проблемът беше,
След известно време момчетата започнаха да вземат мегафона, когато Лерой не гледаше. Стана много странно, да не говорим, че граничеше с безвкусица. Към девет часа всяка събота вечер вече се чуваха опитите на клиентите да пеят през мегафона заедно с музикалната машина, към единайсет нещата съвсем загрубяваха, пияните се биеха да докопат фунията, за да направят своите съобщения от рода на "Хей, Алма, какво ще кажеш да дойдеш тук и да ми седнеш за малко на оная работа?" За бога, човек можеше да ги чуе съвсем ясно на улицата, така че Лерой се видя принуден да се откаже и от тази идея. Следващото, което опита, бе мятане на джуджета. Чувал ли си за подобно нещо?
Карлайл се усмихваше невярващо.
– Мятане на какво?
– На джуджета. Не го е измислил Лерой. Изглежда, е било на мода за известно време във всяка една част на страната, макар и да няма вероятност скоро да се превърне в олимпийски спорт. В единия край на кръчмата Лерой натрупваше три-четири матрака. Доколкото разбрах, идеята била да видиш колко далеч можеш да хвърлиш джуджето, което било наето от Фолс Сити за тази цел. Хак Кенбъл, разбира се, държеше постоянен рекорд. Марв Умтън се измъчваше от този факт, но той все още накуцваше заради онова, което онзи дивак Ридик причини на глезена му, така че не можеше да се мери с голямото постижение на Хак. Както и да е, тази глупост продължи, докато хората не почнаха да се оплакват от липсата на чувствителност у състезателите, макар самото джудже да нямаше абсолютно нищо против.
После, докато Лерой бил в болницата за стандартните си изследвания, поговорил с някакъв психиатър, който притежавал папагал на име Бени. Изглежда, тези птици живеят вечно, е, поне няколко десетилетия, така че да вземеш да си отглеждаш една от тях, си е истинско заробване. Не само това, ами се оказва, че са истински костеливи орехи. Лерой се кълнеше, че можели да счупят дръжка на метла с краката си. Очевидно в пристъп на ревност, папагалът атакувал жената на психиатъра, накълвал я наистина жестоко и психиатърът я завел в болницата, за да превържат раните .
Лерой купил папагала за двеста долара – истински удар, твърдеше той, като се имало предвид какви печалби щяла да му донесе птицата. Още първия ден, в който купил Бени, той го отнесъл в кръчмата и го поставил на един стол. Папагалът скочил на пода и започнал да се разхожда наоколо, мърморейки си нещо, както твърдеше Лерой.
Докато разказваше тази част от историята, Гели, се разсмя толкова силно, че чак сълзи потекоха от очите . Смехът беше така заразителен, че Карлайл се присъедини към нея още преди да е чул останалото. Дори самата представа за някакъв папагал на име Бени, крачещ важно по пода на кръчмата и мърморещ, подобно на Лерой, бе смешна сама по себе си.
– Така, Карлайл. Спомняш ли си онзи голям, злобен и грозен котарак на Лерой? Помниш ли го? Лерой го наричаше Парцала на бара.
Карлайл кимна.
– Е, котаракът влязъл в бара в онзи първи
Гели се тресеше от смях. Както и Карлайл, облегнат на волана на пикапа.
– Лерой каза, че Парцала на бара тъкмо бил по средата на скока си, но се спрял и се прекатурил назад от изненада, когато чул бодрото "Здрасти!". По думите на Лерой, котаракът хукнал към задната врата, набирайки скорост като ракета, и пробил с глава мрежата против комари, закачена отпред. Това се случило преди три месеца, но оттогава Лерой не го бил виждал.
Карлайл седеше облегнат на вратата на пикапа, закрил лице с ръце, и се заливаше от смях.
– Какво...
– Чакай! – изгъргори Гели и попи очите си с кърпичка. – Не съм свършила. Клиентелата на Лерой се увеличи, точно както се беше надявал. Всеки искаше да види птицата, която бе прогонила Парцала на бара. Много скоро в кръчмата започнаха да се събират всякакви хора само за да наблюдават какво ще направи или каже Бени. Ако не получаваше достатъчно внимание, политаше из кръчмата с крясъци: "Гледайте птицата! Гледайте птицата!"
Отгоре на всичкото се оказа, че Бени бе запомнил доста неща по време на живота си с психиатъра. Хората си седяха на бара и разговаряха, а Бени си висеше кацнал на рекламната табела на "Будвайзер" и ги слушаше. После започваше да се намесва в разговора на най-близко седящите до него и да им казва неща от сорта на "Всичко е заради майка ти, просто ще трябва да го преодолееш", както и други терапевтични съвети.
Всички намираха това за много забавно, с изключение на Боби Ийкинс, който по някаква причина така и не хареса Бени. Каза и го цитирам дословно: "Идвам тук, за да пия, а не за да бъда анализиран от някакъв папагал. Писна ми от глупостите на Лерой."
Лерой твърдеше, че папагалите са чувствителни създания и че Бени усещал, че Боби не го харесва. Една вечер, докато Боби довършвал третата си бира, Бени приближил по тезгяха, спрял на около метър от Боби, втренчил се в него, наклонил смешно глава на една страна, и започнал да примигва на равни интервали. Накрая казал: "Аргх, здрасти!"
Гели имитираше папагала и Карлайл отново се разтресе от смях, представяйки си стълкновението между папагала Бени и Боби Ийкинс с неговата рекламираща изкуствени торове шапка.
Боби казал: "Разкарай се оттука, проклета птица такава!", потопил пръст в бирата си и започнал да пръска папагала. Присъствалите на случката твърдят, че било нещо, което си заслужавало да се види. Преди Боби да успее да мигне, Бени го клъвнал по ухото и го разцепил на две. Лерой грабнал Бени, Бени продължил да кълве Боби, Боби крещял, ревял и кървял. Голям хаос. Зашили ухото на Боби, но му останал голям грозен червеникав белег, а меката част на ушната му мида виси някак смешно. Накрая Лерой се отърва от Бени, продал го на някакъв магазин за домашни любимци, а Боби отказал категорично да стъпи повече в кръчмата, най-вече заради отношението, което му демонстрирали останалите местни герои, които започнали да наричат папагала "Птицата на Боби" и да казват неща от рода на "Ти и папагалът можете да го преодолеете, Боби. Аргх, извади късмет, че не беше орел."