Происход
Шрифт:
А какво е обичайното ми ниво на теломераза? Бих могла да отговоря на всички тези въпроси насън. Но те не питат мен. Щраус и Ласло са тук от часове, но никой от двамата не ме е заговорил. Имам чувството, че ако кажа нещо, ще подскочат и ще ме зяпнат като амеба, която внезапно ги е попитала дали им е харесала закуската.
След въпросите искат да видят демонстрация на уникалните ми свойства, започвайки от непробиваемата ми кожа. Чичо Паоло взема скалпел и го подава на Щраус.
За малко да откажа, но майка ми, без дори да ме погледне в очите, взема ръката ми и ми навива ръкава, преди да успея
— Забележително — казва тя, като диша дълбоко и подава скалпела на Ласло. — По нея няма и драскотина.
Принудена съм да се облегна назад и да не правя гримаси, докато Ласло прокарва острието по ръката и дори по бузата ми. Не ме порязва, но пак боли! Искам да изпищя, но не мога. Чичо Паоло е вперил поглед в мен през цялото време и ме принуждава да се подчинявам. Затова затварям очи и си мисля за бъдещето. За първия безсмъртен, който ще създам. Ще бъде мъж. Може би ще трябва да го кръстя. Може би… Бавно, сякаш изплува от вода, лицето на Ейо се появява в съзнанието ми. Може би ще го кръстя Джордж… Тялото на Ейо, което се извива в перфектно гмурване, когато скача от върха на водопада. Или Питър, или Жак… Очите на Ейо, пълни със звезди, докато седим край реката… Клаус, Свен или Хайнрих. Хубави имена. Всичките са на учени, които са били тук по едно или друго време… Ейо, който ме води през джунглата, протяга ръка и ме подканва да я поема…
— Отвори очи, Пиа — казва майка ми.
За момент съм объркана. Над мен са надвесени странни лица и насочват ярки фенерчета в очите ми, за да проверят как се свиват и разширяват зениците ми. Огън, мисля си аз, ако искате наистина да видите нещо, трябва да ги погледнете на огън. Поглеждам нагоре към Щраус и Ласло, като се насилвам да не мигам, докато надзъртат под клепачите ми.
Става два часът сутринта, когато най-после не могат да измислят повече въпроси. Чичо Джейкъб се прозява в шепата си, а очите на чичо Харуто са кръвясали.
— Е, как ви се струва? — казва чичо Паоло и потропва с пръсти по масата, близо до коляното ми.
Щраус и Ласло се споглеждат и после ми хвърлят бърз поглед.
— Трябва да поговорим насаме, доктор Алвес — казва Ласло. Гласът му никога не е по-силен от шепот, така че всички проточват вратове към него.
Чичо Паоло кимва.
— Добре, хора. Това е всичко за тази вечер.
Очевидно „насаме“ означава само чичо Паоло и двамата представители на Корпуса, но в този час май никой няма нищо против. Всички излизат, прозяват се и търкат очи.
Вървя най-отзад, но когато стигаме до стълбището, се навеждам да си завържа връзките.
Никой не забелязва, че съм по джапанки.
Щом чувам как вратата се затваря зад другите, бързо се връщам по коридора. Не се налага да се приближавам много — слухът ми е доста над средното ниво.
— Да, да, не може да се отрече, че тя е чудо — говори Ласло със строг глас. — Обект 77 е перфектна. Всичко, на което сме се надявали, а и повече. И точно затова се чудим защо е отлагането, Алвес. Трябват ни още
Обект 77… Сложили сами номер?
— Имаме нужда от нея, за да ускорим процеса — отговаря чичо Паоло. Чувам как потропва с пръсти по масата. — Умът на Пиа е много по-развит, отколкото са нашите. Търсите пряк път към безсмъртието, нали? Е, тя е единствената, която ще го открие, ако такъв изобщо съществува. Но не е готова.
Готова съм! — иде ми да изкрещя. — Готова съм, ох, готова съм!
— Какво точно чакате? — пита Щраус.
— Правя й тестовете на Уикам точно по график, но резултатите все още не са на нужното ниво за пълното й включване в екипа Имортис.
— Бордът започва да губи търпение — отвръща Щраус. — Искат резултати.
— Пиа е резултат. Най-добрият резултат, който човечеството някога е виждало. Бордът ще трябва да бъде търпелив. А и не контролирате ли вие борда? Ако си спомням правилно, всичко, което кажете, се приема. Без въпроси. Без оплаквания.
— Добре. Предпочитате да говорим направо? Ние искаме резултати. За разлика от вас, не всички сме вдъхновени от изрази като „за благото на човечеството“ и „да изградим по-добро бъдеще“. Не искаме раса от безсмъртни след пет поколения. Искаме резултати сега. Експериментите на Сато доказаха, че безсмъртието не може да бъде постигнато от човек, роден като смъртен. Добре. Приехме това. Но някои от нас ще имат деца и внуци през следващите години.
— Но…
— Да, ние контролираме борда — продължава Щраус, сякаш чичо Паоло изобщо не е проговорил. — Но без повече резултати и без по-голям напредък, ще изгубим контрол. А ти, Паоло, ти не искаш да изгубим контрол. Някои в Корпуса силно желаят тази операция да се прехвърли в Съединените щати… с различен екип.
Не, не, не… не ни затваряйте…
— Тогава заведете Пиа при тях. По дяволите, дайте на всички да прокарат скалпели по нея, ако искат. Щом веднъж я видят, ще престанат да говорят за резултати…
Коленете ми омекват и се прилепям към стената. Опипвам ръцете си, като си представям стотици скалпели, които се забиват в кожата ми.
— Знаеш, че не можем да направим това — отговаря Ласло. — Мълвата ще плъзне. „Дженисект“ са готови да започнат трета световна война, за да се доберат до нея. Те вече подозират, известно ти е. Подозират от години. Защо си мислиш, че рискуваме да идваме тук само веднъж на няколко десетилетия? Наблюдават ни. Пиа е Свещеният граал на модерната наука, Алвес — не можем да я излагаме на показ като прасе, спечелило първа награда.
— Добре, разбирам ви. Но ви казвам, тя не е готова! Трябва да се съсредоточим върху изследванията на доктор Фийлдс за клонирането. Това е най-добрият ни ход.
Тишина. Щраус проговаря първа.
— Доктор Фийлдс няма да ни сътрудничи още дълго.
— Какво имате предвид?
— Сестра й. Мъртва е.
— Какво?
— Фийлдс не знае. Фийлдс не бива да знае възможно най-дълго. В мига, в който научи, ще си тръгне. Имаме нужда от изследванията, Алвес. Тя е най-добрата в своята област.