Танго

Уолър Робърт

Джил Ремингтън, подобно на препускаща с главата напред газела, слушаше сенатора и кимаше усърдно, докато собственикът на фирма за товарни автомобили говореше, като разчиташе гърдите да придадат някакъв по-дълбок смисъл на добре отработените общи фрази, с които му отговаряше. Тази вечер Джил беше сексуален обект и го знаеше. Ролята не се нравеше, но пък бе доволна, че не живее някъде из високопланинските плата, област, която сенаторът наричаше "Западен Исус" или с други подбрани имена.

– Била ли си някога в Толедо, Джил? – Мъжът до нея я погледна похотливо и червеното флагче в главата , на което пишеше "Зададен е въпрос!", се

развя и привлече вниманието . Джак Уиймс я гледаше.

– Не, никога. Хубаво ли е там? – Това, реши тя, ще е достатъчно, за да накара собственика на камиони да запълни следващите десетина минути с празни приказки. Погледна косо към сенатора, той дръпна от пурата си и намигна.

Собственикът на фирмата за камиони впи поглед в гърдите , презареди и продължи:

– Малка госпожице, просто ще трябва да те закараме дотам и да ти покажем...

Докато досадникът говореше, полет трийсет и два на Мексиканските авиолинии кацна на пистата на летище "Дълес" с Кал Ейкърс, изпълнителен директор на Търговската камара на САЩ, на борда.

***

В деня след вечерята, на която Джил Ремингтън бе образована по въпроса за удоволствията, предлагани от Толедо, Охайо, и след закуската, организирана от Асоциацията на християните бизнесмени, на която току-що бе присъствал и която бе изличила и последните следи от умората му от полета, Кал Ейкърс с бърза стъпка влезе в офиса си, разположен на Капитолия. Мексиканците бяха на път да подпишат търговското споразумение и той вече си представяше масата заводи, издигнати по границата. Нека надменните европейци и вечно препускащите дребни японци да се пръснат от яд заради тази перспектива.

– Добро утро, Джил.

– Добро утро, господин Ейкърс. Добре дошъл. Как беше пътуването?

– Супер, Джил. Просто супер. Какви съобщения има за мен?

В света на Кал Ейкърс всичко беше супер, с изключение на един провален брак, втори, вървящ в същата посока, и вероятността за фалит заради едни инвестиции, които бе направил във верига магазини за бижута. През последните шест години, през които работеше за Кал, Джил направо бе намразила думата "супер".

– Оставила съм ги на бюрото ви в реда, в който са получени, господин Ейкърс. Господин Фланиган от Корпорацията за благоустройство и развитие на високопланинските плата се обади няколко пъти. Също така позвъни и сенатор Уиймс, който настоя незабавно да разговаря с вас.

– Прехвърли ми го в офиса. После ще се опитаме да се свържем с Фланиган.

Сенаторът бе във вихъра си. Всяка нощ, прекарана с Джил Ремингтън, оказваше подобно въздействие върху него.

– Кал – изгъргори той, – накарай приятелчето си Бил Фланиган от забутания Запад да говори с този Рей Дарджън, който и да е той, и да озапти кучия му син, преди да е съсипал целия проект. Харлан – знаеш го, сенатор Стърк, избран от онзи район – ми каза, че Дарджън събрал един куп хора и всички те започнали тайно да купуват земята около предложения маршрут, преди още миналата седмица да обявим нещата официално. От Харлан разбрах, че са започнали отпреди година, година и нещо. За бога, знаех, че е грешка Фланиган да му показва маршрута толкова рано, въпреки че Дарджън е главен комисионер.

Ейкърс се сви под шибащите думи на сенатора. Речникът на Уиймс му напомняше за времето отпреди той самият да престане да пуши и да се отдаде на Бога.

– Кой е Рей Дарджън? Никога

не съм чувал да го споменават, с изключение на един-единствен път, когато Фланиган спомена името му в едно съобщение, оставено на телефонния ми секретар.

– Рей Дарджън е наистина лош човек, Кал – отвърна сенатор Уиймс. – Според Стърк, Дарджън се пързаля спокойно на собствената си нефтена пързалка; той е един от онези закостенели типове, които разсъждават по стария начин, без да осъзнават, че светът се променя. Хич не е чист, но е дяволски умен, освен това умее да кара хората да вършат онова, което той иска.

Никой не се осмелява да му противоречи, защото този негодник няма грам съвест и никакви скрупули, щом си науми да прави нещо – независимо колко гадно може да е то. Преди известно време например направо съсипа една жена от Фолс Сити, която бе опонентка на Харлан при местните избори. Разпространи анонимни листовки, в които се описваше как вземала дрога и се чукала с един китарист пуерториканец, като карала мъжа си да гледа.

Всичко, разбира се, беше лъжа, но никой не успя да проследи кой стои зад листовките. Дарджън също така вложи огромна сума пари в кампанията на Харлан, а знаеш, че Харлан ми е добър приятел. Освен това случайно научих, че Дарджън притежава голям парцел земя край едно място, наречено Хълма на вълка. Купил я е преди около петнайсет години, така каза Харлан. Било свързано с малкото количество злато, открито в един поток наблизо. Как всичко това се вписва в настоящия проблем, не съм сигурен.

– Добре, сенаторе. Веднага ще се обадя на Фланиган и ще проверя какво става. – Кал Ейкърс прекъсна линията и помоли Джил да го свърже с Бил Фланиган.

– Корпорация за благоустройство и развитие на високопланинските плата. Госпожа Андрюс на телефона.

– Господин Ейкърс от Търговската камара на Съединените американски щати търси господин Фланиган. – Джил се зачуди дали госпожа Андрюс, която и да беше тя, някога е била чукана от сенатор. Госпожа Андрюс не беше чукана от сенатор, въпреки че бе виждала доста от тях по телевизията. След един безотговорен и непохватен момент след абитуриентския си бал тя не беше лягала с друг мъж освен със съпруга си, а той бе загубил интерес към секса с нея преди десет години.

Маргарет Андрюс с мъка държеше очите си отворени. Предната вечер беше помагала на дъщеря си да се справи с кашлицата на бебето, докато зет гледаше мач по телевизията. В мига, в който Марилий напусна училището за козметички, за да се омъжи за един очевиден загубеняк, Маргарет бе разбрала, че дъщеря прави огромна грешка. Въпреки това, подобно на всички майки по света, тя се бе надявала и продължаваше да се надява, че бракът на дъщеря може да се окаже сполучлив.

– В момента господин Фланиган води разговор по другата линия. Искате ли да му оставите съобщение?

– Когато се освободи, нека да се обади на господин Ейкърс, моля.

– Ще му предам.

– Благодаря. Дочуване.

– Дочуване.

Джил натисна бутона за връзка с кабинета на Кал Ейкърс

– В момента господин Фланиган е зает. Поръчах да му предадат да се обади.

– Благодаря, Джил. – Кал Ейкърс започна да почуква с химикалката по плота на бюрото си. Господи, в днешно време беше невъзможно да откриеш когото и да било!

Десет минути по-късно Бил Фланиган позвъни. Ейкърс вдигна слушалката и изтръгна от гърлото си най-ведрия и любезен глас, на който беше способен: