Чудакът

Гуляшки Андрей

— Глупости! — възнегодува, но не бог знае колко остро Юлиян.

— Не знам! — каза Лили. — Така се приказва за тебе, че винаги си много зает!

— Е! — повдигна рамене Юлиян. — Аз нямам време за карти, за глупави естради и разни журове, където обикновено се подвизават като по правило най-загубените и най-бездарни момчета и момичета. Но за малко хубава музика и за една разходка из парка съм готов да тръгна по всяко време!

— Аз живея оттатък парка, на улица «Росица»! — каза бързо Лили. — През две улици, съвсем наблизо.

— Зная! —

усмихна й се Юлиян. — На няколко пъти съм те виждал, когато излизаш от къщи.

— Нима? — съвсем искрено се учуди Лили.

— Вашата къща е до клона на банката, а аз ходя понякога там, за да измолвам разрешение за абонамент на руски списания и за покупка на някоя много важна книга.

— Тогава ти познаваш и майка ми? — едва не се препъна Лили, макар че на това място плочникът беше съвсем гладък.

Майката на Лили беше директорка на банковия клон.

— Много мила жена! — каза Юлиян. — Изглежда ужасно строга, но аз съм сигурен, че по душа е мека като памук!

Лили беше на противоположно мнение по този въпрос, затова си замълча.

— Хайде да вървим! — предложи Юлиян. — Аз бях решил непременно да се разходя из парка, преди да настъпи време за вечеря.

Той излъга. Паркът не влизаше днес в сметката му, а в гостилницата изобщо нямаше да се вестява, защото беше изчерпал месечния си кредит. Прелиствайки последния номер на «Природа и математика», щеше да утоли глада си с една подсолена кифличка. Комбинацията четене и кифличка беше разкош, нещо като зрял фасул със свински крачета.

Беше хубава есенна вечер, ясна и студена. По смълчаната алея рядко се мяркат минувачи.

— Чудно е какво интересно намираш в тази математика — каза Лили. — Всички се чудим. В литературата има герои, приключения, любов. А в математиката? Само формули!

— Формулите обясняват живота, както литературата, само че по друг начин! — Юлиян се усмихна снизходително: — И безкрайно по-точно и по-обективно! — Сетне продължи: — Те изследват вселената, видима и невидима, разкриват законите на природата, проникват в тайните й!

— Какви тайни! — учуди се Лили. — Нима математиката може да отгадае защо например княгиня Мери се влюбва в Печорин?

— Но тя може да обясни защо княгиня Мери и Печорин са могли да си приказват и да се целуват, без да се разхвърчат из вселената като атоми! — каза Юлиян.

— Как го измисли! — засмя се Лили. После попита: — А може ли да обясни защо звездите са красиви?

— Като нищо! — каза Юлиян.

— Какво говориш? — възкликна Лили.

— Красотата е блясък, а блясъкът си има величина и цвят. Величините са описани в таблица, а цветът ще разбереш от спектралния анализ на звездата. Чудно ли ти е?

— Много! — кимна Лили.

Спряха се на една затулена със стари кестени поляна и Юлиян посочи няколко звезди, които заедно наподобяваха буква «М».

— Знаеш ли как се казва това съзвездие?

Тя поклати глава.

— Касиопея! — каза Юлиян. — Някога

си в Етиопия живял цар Цефей със съпругата си царица Касиопея. Виждаш ли — посочи той на Лили — ония три звезди зад Касиопея, които образуват една почти права линия — това е съзвездието Андромеда. И тъй, Цефей и Касиопея са имали дъщеря Андромеда…

Два пъти обиколиха парка от единия му край до другия, докато Персей забелязал най-после прикованата към скалата Андромеда и чудовището Кит, което точило зъби да я изяде. Когато тръгнаха да обикалят парка за трети път, Персей извадил от торбата си отрязаната глава на Медуза, показал я на Кит и Кит се превърнал тутакси в един малък остров от най-обикновен камък. За четвърти път тръгнаха из парка. Персей прегърнал Андромеда и така прегърнати долетели до етиопската столица и кацнали в двореца на опечаления цар Цефей и на примрялата от скръб царица Касиопея. Като разбрали как била спасена дъщеря им, Цефей и Касиопея скочили от радост и дали Андромеда на Персей за жена… Заживели щастливо всички, а когато умрели, боговете ги превърнали на красиви съзвездия… Ето — Юлиян посочи над главата си — до Андромеда е Персей, нейният спасител и възлюбен. Хубава ли е легендата, Лили?

— Харесва ми! — каза Лили и потръпна.

— Защо потръпваш, Лили?

— Студено ми е — каза тя.

Чак сега Юлиян забеляза, че тя е по костюмче, а пък беше есенна вечер, духаше студен вятър откъм Дунавската низина.

— Аз съм за пребиване! — тюхна се Юлиян. — Самоустроил съм се като мръсен еснаф под шлифера си и не виждам, че ти зъзнеш от студ!

Той разкопча шлифера си и загърна раменете й с едната му половина. За да може да стори това, трябваше да я прегърне с едната си ръка.

— Мислиш ли, че това е редно? — попита тя.

— Кое?

— Дето си ме прегърнал!

— Но другояче не може! — каза той. После на свой ред попита: — Защо да не е редно?

Тя не отговори.

— Хайде ти да си Андромеда — каза Юлиян. — Студеният вятър — това е чудовището Кит, което иска да те изяде. Долитам навреме и те спасявам от Кит.

— Но къде е главата на Медуза, която ти изваждаш от торбата си? — попита тихо Лили.

— Е! — каза Юлиян. — Сега няма никакви Медузи. В епохата на социализма са недопустими такива ужасии!

— Разбира се! — кимна Лили. — Не съобразих.

Вълшебно чувство беше замаяло мозъците им, както стояха притиснати един до друг, че им се стори като наистина да са Андромеда и Персей! Дори усетиха, че истински летят сред мрачините, а наоколо им блещукат и премигват златни звезди. Дали защото се поддадоха на това магическо усещане, той наведе главата си, а тя изправи своята и устните им се срещнаха и сляха, сякаш се бяха търсили кой знае откога…

Поскитаха още из парка, хванати за ръце, и когато попадаха в по-гъста сянка, спираха се и се целуваха пак. Сякаш пиеха от омагьосано вино, което не гасеше жаждата им, а палеше в кръвта им огън.