Танго
Шрифт:
На плажа бе в разгара си конкурс за мис "Мокра фланелка". Участничката, която в момента се разхождаше по сцената, бе хубаво момиче, облечено в долнище от бански и прогизнала от вода тениска, на предницата на която се четеше надписът "Затворено в понеделник". Въпреки тази глупост Карлайл не можа да не се възхити на гърдите . Зърната им напираха да пръснат тънката памучна материя от усилието да бъдат забелязани. Предположи, че раздрусването на цици пред четиристотин викащи мъже имаше подобен ефект върху някои жени.
Членовете на сдружението "Сигма Чи" и съдружниците им бяха пияни и изгорели от слънцето и приличаха на представители на тъмните
– Да ги видим! ... Да ги видим! – скандираха те, смятайки това за по-рафинирана версия на "Покажи си циците!". Следобедът се разкъсваше от музиката на Ван Хален, изригваща от стереоуредба, създадена за комуникация с други светове.
И в крайна сметка тя им ги показа. С един замах смъкна от себе си както тениската, така и остатъците от гордостта си, освободи големите си прекрасни гърди, пресечени от ивица бяла плът на фона на шоколадовия тен, а цивилизацията се свлече на колене, ридаеща заедно със "Сигма Чи". След като постигна целта си, тълпата се хвана за долнището на банския . Стотиците пияници с одобрително ръмжене я подканваха да се освободи и от него. Отвръщайки на призива им, тя за кратко се сблъска със съвестта си, шлифована със строги пуритански възгледи, после размърда долната част на тялото си – със скъпернически движения, ограничавани от годините родителски предупреждения за умереност във всичко.
Карлайл си представи как в този момент в някой край на страната родителите седят с приятели, пият коктейли и казват: "Да, Кристина е второкурсничка в "Уилям и Мери", но още не е решила каква специалност иска. Спомена социология или може би изкуство, но ние сме притеснени от липсата на ориентация у нея. Пък и какво може да направи човек с диплом по изкуствата?"
С това тяло, подсмихна се Карлайл, Кристина нямаше защо да се притеснява за ориентацията си – дълга опашка от експерти съветници с удоволствие щяха да посочат правилния път.
Отново подкара на юг, разхождаше се по плажовете, до които можеше да се стигне, понеже все още не се бяха превърнали в нечия собственост. С дни клечеше на едно място, отдал се на четене, размисъл, отглеждане на косата си, търсене на спасение. В края на лятото напусна Източния бряг и отново потегли към вътрешността на страната. Спомни си за едно място, наречено Чимни Рок и вклинено в клисурата Хикори Нат, недалеч от Ашвил. Беше прекарал там една седмица в компанията на жена през... опита се да си спомни... преди много време, една есен. Тя искаше да нагледа малкото парче земя, което притежаваше в южната част на Блу Ридж. Карлайл тъкмо се бе уволнил от армията и се беше отправил към Форт Браг в Калифорния, затова бе решил да я придружи.
Беше наистина хубаво. През селото минаваше бързо планинско поточе, което завършваше в езеро. Наеха малка дървена хижа с огромна каменна камина и дълга веранда. Спътницата му беше прекрасна жена, наближаваща трийсетте, малко по-възрастна от Карлайл. Съпругът я бе напуснал, след като се бе дипломирал за лекар, и тя се беше видяла принудена да започне работа в офиса по поддръжката на базата, в която бе разпределен Карлайл. Там се бяха запознали.
Дърводелските му умения го бяха спасили от Виетнам. Един полковник беше хвърлил поглед на майсторлъка му и го бе изпратил в дивизията по поддръжка. Бе отслужил полагащите му се две години в работа по квартирите на офицерите във Форт Браг, включително няколко следобеда в дома на самия
Единайсет години по-късно, докато мислеше за жената, той отново се озова в Чимни Рок. Неделя следобед, в средата на август. Туристите се влачеха из магазините, в които им се предлагаха лули от царевични кочани и "оригинални индиански мокасини", изработени в Тайван.
На паркинга пред някакъв мотел видя група рокери, наричащи себе си "Пиратите", метнали се с мадамите си върху моторите, с типичните ботуши и кожени дрехи. Пиеха бира, позираха, стараеха се да поддържат вечното полумъртвешко изражение, което беше тяхната запазена марка, и да притесняват "нормалните граждани", надничащи иззад щорите на прозорците на своите офиси за покупко-продажба на недвижими имоти. В бара "Краби Дикс Ойстър" беше препълнено, а търсачите на развлечения изписваха графити по скалите край реката, за да кажат на един напълно безразличен свят, че са били тук, че "Ал обича Беки", поне за малко. Неделя в двете Каролини.
Карлайл предполагаше, че още преди залез слънце посетителите ще запалят всичките цилиндри на двигателите, докарали ги в планините за уикенда, и ще отцепят обратно към Ашвил, Шарлот или кой знае накъде. Беше прав. В осем часа главната улица вече бе тъмна и почти празна.
Вечеря бисквити с шунка в доста сносния ресторант на Джон и после тръгна към реката, опитвайки се да различи в тъмното силуета на върха, дал името си на градчето. Изведнъж се почувства самотен. Мястото и времето предразполагаха към компанията на жена, но той нямаше такава.
Прииска му се Шарън да беше при него сега, в тази неделна вечер. Образите се заизнизваха пред очите му като на филмова лента. Преди години двамата се бяха търкаляли върху килима пред камината. Жените винаги изглеждат добре на светлината на огън, а Шарън бе изглеждала направо страхотно. Беше облечена в памучна пижама и си бе сложила от любимия си парфюм, чието име той така и не успя да запомни, но въпреки това разпознаваше аромата му по кожата .
След развода Шарън се беше взела в ръце и бе завършила английска литература в университета "Дюк", след което я бяха наели на работа в една издателска къща в Ню Йорк. Знаеше всичко това, защото допреди няколко години тя не пропускаше да му изпрати картичка за Коледа.
До входа на парка имаше телефонен автомат. От информацията му дадоха номер и той го набра, а от небето заръмя. Отговори някакъв мъж. Карлайл за малко да затвори, но се спря и попита за Шарън. Тя взе слушалката, замълча, когато Карлайл се представи, и после каза:
– Моля те, изчакай да се прехвърля на другия телефон.
Тонът беше равен, все едно че Карлайл се бе обадил, за да си поръча галон разредител за бои. Когато Шарън остави слушалката, до слуха му достигна някаква музика, а после гласът , който казваше:
– Рони, скъпи, моля те затвори, когато разбереш, че съм вдигнала слушалката на телефона в спалнята. Отново заговори, но този път звучеше различно – сърдечна, радостна, че го чува:
– Къде си, Карлайл?
Той каза. Каза всичко, което се очакваше да каже в този момент, и наистина го мислеше. Каза , че е в Чимни Рок, че навън вали, а той си мисли за нея и тя много му липсва.
– О, Карлайл, как ми се иска, да съм там с теб! Продадох малкия си парцел преди доста години, но продължавам да обичам това място. Кажи ми къде точно стоиш в момента?